Защо нацистите са ухажвали мюсюлманите
ДВ: Г-н Мотадел, в книгата си „ В името на пророка и фюрера " Вие пишете за отношението на националсоциалистите към исляма. Как е изглеждала тази политика на нацистите?
Давид Мотадел: В апогея на Втората международна война през 1941-1942 година, когато немски войски навлизат в населявани от мюсюлмани територии на Балканите, в Северна Африка, Крим и Казказ, в Берлин стартират да възприемат исляма като значим политически фактор. Така режимът малко по малко стартира да търси мюсюлмански съдружници и да ги насъсква за борба против общите им врагове - евреите, Америка, Съветския съюз, Британската империя.
Давид Мотадел
В обитаемоте от мюсюлмани фронтови региони Германия подхваща огромна религиозна агитация, чиято цел е да показа „ Третия Райх " като покровител на исляма. Освен това още при започване на 1941, малко преди нахлуването в Северна Африка, на бойците от Вермахта е раздадена специфична листовка, озаглавена „ Ислямът ", която им дава инструкции по какъв начин да се държат с мюсюлманите. На Източния фронт, в Крим и в Кавказ, където преди войната Сталин подлага исляма на брутално гонене, немските окупатори възвръщат джамии и медресета с вярата, че по този начин ще подкопаят руската власт. Германските пропагандатори даже стартират да политизират ислямските религиозни текстове, в това число Корана и концепцията за джихада като „ свещена война ", с цел да подбудят мюсюлманите към религиозно принуждение против враговете във войната.
Друг аспект е набирането на десетки хиляди мюсюлмански доброволци във Вермахта и Секретен сътрудник след 1941 година. Става дума най-много за босненци, албанци, кримски татари и мюсюлмани от Кавказ и Средна Азия.
Дъждовни води: Какви цели преследва националсоциалистическият режим с това ухажване на мюсюлманите?
Давид Мотадел:Причините са разнородни. Както към този момент споделих, в доста елементи от фронта немските войски се натъкват на мюсюлманско население. В същото време към края на 1941 година военното състояние се влошава доста за Германия. Берлин се надява, че ще може да компенсира огромните човешки загуби на Източния фронт благодарение на войници-мюсюлмани. Тези бойци след това се бият на всички фронтове: край Сталинград, във Варшава, даже в борбата за Берлин.
На бойците от мюсюлманското изповедание се обезпечават всевъзможни условия за съблюдаване на техните ритуали и молитвени правила. Специална роля играят военните имами, които се грижат освен за религиозните потребности на бойците, само че също по този начин и за тяхното политическо индоктриниране.
Дъждовни води: Разпространено е схващането, че мюсюлманите се съюзяват с нацистите в името на общия антисемитизъм. Доколко това е правилно?
Давид Мотадел: В пропагандата, изключително в арабския свят, антисемитските тематики играят огромна роля. Съвсем същото е ситуацията и с пропагандата в Германия по това време. Много постоянно стрелите на пропагандата са ориентирани против ционистката миграция към Палестина - една тематика, която в интервала сред двете войни става изключително значима в арабския свят.
В обособените мюсюлмански райони обаче е друго. Някои от мюсюлманските съдружници на Хитлер - и най-вече Главният мюфтия на Ерусалим Амин ал Хусейни, споделят омразата на нацистите към евреите. Но в няколко района - на Балканите, в Северна Африка или на изток - положението е по-сложно. Там мюсюлманите и евреите живеят дружно епохи наред, а по време на войната даже са регистрирани случаи, в които мюсюлмани оказват помощ да евреи да се спасят от германците.
Берлин, 1941 година: Хитлер с Главния мюфтия на Ерусалим Амин ал Хусейни
Дъждовни води: Какви изгоди чакат за себе си мюсюлманите, които сътрудничат на нацистите?
Давид Мотадел: Трудно е да се отговори систематизирано. В Либия например, където мюсюлманското население години наред е подложено на бруталността на италианските колонизатори, германо-италианските войски са посрещнати релативно хладно. Много по-лесни са нещата в Съветския съюз.
И още нещо: множеството от мюсюлманските доброволци са водени не от религиозни, а от материални претекстове. Гледат просто да избягат от глада и епидемиите в лагерите. И се надяват, че в немска униформа по-лесно ще преживеят войната.
Дъждовни води: Хайнрих Химлер, райхсфюрерът на Секретен сътрудник, споделя, че ислямът е „ една вяра, която особено за бойците е доста практична и симпатична ". Наистина ли националсоциалистите откриват позитивни страни в исляма? Или пък просто употребяват мюсюлманите за реализиране на личните си цели?
Давид Мотадел: Според мен политиката на тогавашна Германия към исляма се управлява най-много от на практика, прагматични претекстове. Но без значение от това някои от нацистките водачи, като Хитлер и Химлер, са огромни ислямофили и неведнъж огласяват своите благосклонности към исляма. През военните години Хитлер постоянно подлага на критика Католическата черква и дава исляма като позитивен образец - той осъжда католицизма като слаба, мека, женствена религия и хвали исляма като мощно, нападателно и войнствено изповедание. Същите нагласи наблюдаваме и у други известни нацисти. И въпреки всичко немската политика към исляма в тези години се управлява в последна сметка от стратегически ползи, а не от идеологически показа.
Давид Мотадел е професор по интернационална история в реномирания университет London School of Economics. Следвал е история във Фрайбург, Базел и Кеймбридж, занимавал се е с научна работа в Харвард, Йейл и Оксфорд. Негови публикации излизат в реномирани издания като „ Шпигел ", „ Зюддойче Цайтунг ” и „ Ню Йорк Таймс ". Току-що беше оповестена книгата му „ В името на пророка и фюрера. Ислямският свят и Третият Райх ".
David Motadel: Für Prophet und Führer. Die islamische Welt und das Dritte Reich, Klett-Cotta Verlag
Виж всички публикации от http://www.dw.com-->
Давид Мотадел: В апогея на Втората международна война през 1941-1942 година, когато немски войски навлизат в населявани от мюсюлмани територии на Балканите, в Северна Африка, Крим и Казказ, в Берлин стартират да възприемат исляма като значим политически фактор. Така режимът малко по малко стартира да търси мюсюлмански съдружници и да ги насъсква за борба против общите им врагове - евреите, Америка, Съветския съюз, Британската империя.
Давид Мотадел
В обитаемоте от мюсюлмани фронтови региони Германия подхваща огромна религиозна агитация, чиято цел е да показа „ Третия Райх " като покровител на исляма. Освен това още при започване на 1941, малко преди нахлуването в Северна Африка, на бойците от Вермахта е раздадена специфична листовка, озаглавена „ Ислямът ", която им дава инструкции по какъв начин да се държат с мюсюлманите. На Източния фронт, в Крим и в Кавказ, където преди войната Сталин подлага исляма на брутално гонене, немските окупатори възвръщат джамии и медресета с вярата, че по този начин ще подкопаят руската власт. Германските пропагандатори даже стартират да политизират ислямските религиозни текстове, в това число Корана и концепцията за джихада като „ свещена война ", с цел да подбудят мюсюлманите към религиозно принуждение против враговете във войната.
Друг аспект е набирането на десетки хиляди мюсюлмански доброволци във Вермахта и Секретен сътрудник след 1941 година. Става дума най-много за босненци, албанци, кримски татари и мюсюлмани от Кавказ и Средна Азия.
Дъждовни води: Какви цели преследва националсоциалистическият режим с това ухажване на мюсюлманите?
Давид Мотадел:Причините са разнородни. Както към този момент споделих, в доста елементи от фронта немските войски се натъкват на мюсюлманско население. В същото време към края на 1941 година военното състояние се влошава доста за Германия. Берлин се надява, че ще може да компенсира огромните човешки загуби на Източния фронт благодарение на войници-мюсюлмани. Тези бойци след това се бият на всички фронтове: край Сталинград, във Варшава, даже в борбата за Берлин.
На бойците от мюсюлманското изповедание се обезпечават всевъзможни условия за съблюдаване на техните ритуали и молитвени правила. Специална роля играят военните имами, които се грижат освен за религиозните потребности на бойците, само че също по този начин и за тяхното политическо индоктриниране.
Дъждовни води: Разпространено е схващането, че мюсюлманите се съюзяват с нацистите в името на общия антисемитизъм. Доколко това е правилно?
Давид Мотадел: В пропагандата, изключително в арабския свят, антисемитските тематики играят огромна роля. Съвсем същото е ситуацията и с пропагандата в Германия по това време. Много постоянно стрелите на пропагандата са ориентирани против ционистката миграция към Палестина - една тематика, която в интервала сред двете войни става изключително значима в арабския свят.
В обособените мюсюлмански райони обаче е друго. Някои от мюсюлманските съдружници на Хитлер - и най-вече Главният мюфтия на Ерусалим Амин ал Хусейни, споделят омразата на нацистите към евреите. Но в няколко района - на Балканите, в Северна Африка или на изток - положението е по-сложно. Там мюсюлманите и евреите живеят дружно епохи наред, а по време на войната даже са регистрирани случаи, в които мюсюлмани оказват помощ да евреи да се спасят от германците.
Берлин, 1941 година: Хитлер с Главния мюфтия на Ерусалим Амин ал Хусейни
Дъждовни води: Какви изгоди чакат за себе си мюсюлманите, които сътрудничат на нацистите?
Давид Мотадел: Трудно е да се отговори систематизирано. В Либия например, където мюсюлманското население години наред е подложено на бруталността на италианските колонизатори, германо-италианските войски са посрещнати релативно хладно. Много по-лесни са нещата в Съветския съюз.
И още нещо: множеството от мюсюлманските доброволци са водени не от религиозни, а от материални претекстове. Гледат просто да избягат от глада и епидемиите в лагерите. И се надяват, че в немска униформа по-лесно ще преживеят войната.
Дъждовни води: Хайнрих Химлер, райхсфюрерът на Секретен сътрудник, споделя, че ислямът е „ една вяра, която особено за бойците е доста практична и симпатична ". Наистина ли националсоциалистите откриват позитивни страни в исляма? Или пък просто употребяват мюсюлманите за реализиране на личните си цели?
Давид Мотадел: Според мен политиката на тогавашна Германия към исляма се управлява най-много от на практика, прагматични претекстове. Но без значение от това някои от нацистките водачи, като Хитлер и Химлер, са огромни ислямофили и неведнъж огласяват своите благосклонности към исляма. През военните години Хитлер постоянно подлага на критика Католическата черква и дава исляма като позитивен образец - той осъжда католицизма като слаба, мека, женствена религия и хвали исляма като мощно, нападателно и войнствено изповедание. Същите нагласи наблюдаваме и у други известни нацисти. И въпреки всичко немската политика към исляма в тези години се управлява в последна сметка от стратегически ползи, а не от идеологически показа.
Давид Мотадел е професор по интернационална история в реномирания университет London School of Economics. Следвал е история във Фрайбург, Базел и Кеймбридж, занимавал се е с научна работа в Харвард, Йейл и Оксфорд. Негови публикации излизат в реномирани издания като „ Шпигел ", „ Зюддойче Цайтунг ” и „ Ню Йорк Таймс ". Току-що беше оповестена книгата му „ В името на пророка и фюрера. Ислямският свят и Третият Райх ".
David Motadel: Für Prophet und Führer. Die islamische Welt und das Dritte Reich, Klett-Cotta Verlag
Виж всички публикации от http://www.dw.com-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ